През 50-те и 60-те години на миналия век народната певица

Забравената изпълнителка на „Омиле ми, Ягодо“ - Гюрга Пинджурова

През 50-те и 60-те години на предишния век националната певица Гюрга Пинджурова е един от знаците на българската самородност. Тя пее по градове и села, прави записи по радиото, а когато потегля малкия екран, многочислените й почитатели имат щастието и да я видят – нищо, че гласовитата нашенка по това време към този момент била трансферирала 60-те години и имала внуци. Даже най-бедните в родния й край я посрещат богато.

Гюрга Пинджурова популяризира родния си Трънски край и била фаворитка освен на елементарните българи, само че и на хората от властта, преобладаващото болшинство от които бяха от западните региони на страната. Говори се, че била обичаната певица на Тодор Живков, който постоянно питал военния си министър Добри Джуров с питането да не би “баба Гюрга да му е родственик ”. Из Трънско още се приказва по какъв начин по Татово време посрещали своята фамозна землячка с печени агнета и я отрупвали армагани. Случвало се и да я носят на ръце, с трогване си спомнят по-възрастните хора от района.

Гуга, както я назовават съвременниците й е родена на 18 април 1895 година. Тя е шестото дете на дюлгерина (зидар) и ловък гадулар Гюро Пинджуров и на брачната половинка му Тонка. Майката постоянно пеела песни на децата си, това става и повода Гюрга да се увлича по музиката от доста ранна детска възраст. Още в прогимназиалния клас учителите й виждат огромен певчески капацитет в младото момиче. Дарбата й не остава скрита, ориста за благополучие я среща с известната оперната прима Христина Морфова. Възхитена певицата упорства пред родителите й да пуснат момичето да учи в София. Така с нейна помощ през 1917 година Гюрга Пинджурова постъпва в новооткритото Държавно музикално учебно заведение. Пинджурова приключва с отличие първият випуск на учебното заведение. Благодарение поддръжката на Христина Морфова тя печели стипендия и отпътува да учи оперно пеене в Парижката консерватория. Въпреки опцията за оперна кариера в чужбина младата певица се завръща в България. Става учителка по пеене в трънското село Лялинци, до което по това време се стига единствено с кон след няколко часова езда. През този интервал се омъжва за аптекаря Иван Тричков (който е и добър цигулар), ражда му и 2 деца.

Песента съпровожда делника и празника на Гуга. Още една съдбоносна намира се оказва решаваща в живота й. На посетители на трънски правист идват шефът на Българското национално радио – Сирак Скитник, Петко Стайнов и Ана Каменова. Те инцидентно чуват Пинджурова да пее. Предлагат и да стартира работа като солистка в радиото, където по това време песните се извършват онлайн. Така през 1935 година певицата и фамилията й се местят да живеят в град София. Гюрга Пинджурова става постоянен участник в програмата на радиото. Изпълнява най-вече песни от трънския край, само че обработени за нея – с национално и оперно звучене. Акомпанират й фолклорна група „ Тракийска тройка ”. Емблематични за времето са и участията й всяка неделя в Детския час на радиото. Участията на Гюрга в народен ефир радват децата с обичаните им песнички и дават приятност за ухото на по-възрастните й слушатели. През 1939 година са записани първите й плочи. След 9 септември 1944 година Гюрга Пинджурова развива огромна концертна активност дружно с други национални реализатори в България и в чужбина. Запомнящи се остават участията й в Москва и в Белград, завършващи с бурни аплодисменти и призоваване за още и още нейни осъществявания.

С прелестния си компактен глас Гуга придава живот на тежките жетварски, битовите и хумористични песни от трънският край. Записите й в Националното радио са повече от 80 на брой. Много от тях се извършват и до ден сегашен. Сред най-популярните й музикални творби остават: „ Гугутка гука в усое “, „ Попей ми, Янке ле, невесто “, „ Омиле ми, Ягодо “, „ Чича рече да ме дами “, „ Море, Рада носи кован колан “, „ Страхил челник “, „ Стоян през гора вървеше “, „ Казвай, хайдут Велко “, „ Хей, поле необятно ”, „ Взехме се две сирачета “, „ Пушка пукна ”, „ Ой, Димитро ле ”.

През 1951 година Гюрга Пинджурова получава „ Димитровска премия ”, това е най-висшето държавно отличие на Народна република България за приноси в региона на науката, изкуствата и културата. В 1969 година е удостоена със званието „ Народен актьор ”, поради любовта на феновете й и заради заслугите й към националната музика. В скромния й дом на ул. „ Иван Асен ” в град София, Пинджурова постоянно събира другари. Посреща ги непретенциозно, само че постоянно с положително въодушевление и доста песни. Казвала: „ Сбрамо се, съга да попоемо ”. Тези нейни думи остават като завет измежду околните й, а и към всички нас – да помним и пазим българските национални песни.

През 1971 година брачният партньор на Гюрга Пинджурова ненадейно умира. Загубата му съкрушава певицата. Няколко месеца по-късно, на 10 ноември 1971 година тя си отива от този свят, в резултат от инфаркт. Близки до нея настояват, че издъхва с песента „ Омиле ми, Ягодо ” на уста.